Гимнастиката съществува от над 2000 години, като през времето се е променила коренно. Начинът, по който изглежда този спорт днес е много различен от това, което е представлявал в миналото. В следващите редове ще ви представим кратка история на гимнастиката.

 

Произход на гимнастиката

 

Гимнастиката произлиза от Древна Гърция, като целта й е била физическо развитие чрез серия от упражнения. Физическата подготовка е била високо ценено качество в Древна Гърция, а мъжете и жените са участвали в множество гимнастически упражнения.

Римляните, след завладяването на Гърция, развиват дейностите в по-формален спорт и използват школи, за да подготвят физически своите легиони за война.

С отслабването на Римската империя, обаче, интересът към гимнастиката намалява и постепенно се превръща във форма на забавление.

 

Съвременна гимнастика

 

В края на 17-ти, началото на 18-ти век., германският учител Фридрих Лудвиг Джан (1778-1852 г.) поставя основите на съвременната спортна гимнастика като изобретява успоредка, халки, греда, кон с гривни и висилка, както и набор от правила за групови упражнения. Той е наричан „баща на модерната гимнастика“, а изобретените от него уреди стават стандартни в спорта. Така се родили принципите на съвременната гимнастика.

Фридрих Лудвиг Джан създава силно послание както сред младежите, така и сред възрастните и през 1811 г. открива първия клуб по гимнастика.

Много преди създаването на Международната федерация по гимнастика (Fédération Internationale de Gymnastique – FIG) през 1881 г., различни държави създават свои национални гимнастически федерации. Първата е Швейцария през 1832 г., следвана от Германия (1860 г.), Белгия (1865 г.), Полша (1867 г.), Италия (1869 г.) и Франция (1873 г.).

През 1881 г. белгиецът Никълъс Дж. Куперус създава движение, основаващо се на неговата визия за гимнастиката. С това той написва първите страници в историята на МФГ (FIG). Идеалист по природа, Куперус избягвал всички форми на съревнование. Вместо това се фокусирал върху гимнастиката, която по същество била любителска, с обучителна цел и достъпна за всички.

Неговият наследник, французинът Чарлс Казале, имал различна перспектива. Той организирал първите международни турнири, като по този начин създал конкурентната спортна гимнастика.

По ирония, през 1903 г. първото Световно първенство по гимнастика се провело в Антверпен, Белгия, родния град на Куперус, който бил в категорична опозиция на основателя на Международната федерация срещу всички форми на съревнование.

Участниците в Световното първенство през 1903 г., завършило с триумф за Франция, били само мъже. По онова време федерацията била изключително консервативна в това отношение и едва през 1934 г. одобрила участието на жени в състезанията.

На олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки (Финландия) спортната гимнастика приема облика, който познаваме днес. Това включва шест уреда за мъжете (земя, кон с гривни, халки, прескок, успоредка и висилка) и четири за жените (прескок, смесена успоредка, греда, земя). От тогава насам има само една съществена промяна на прескок. През 2001г. на Световното първенство в Гент (Белгия) уредът се заменя с нов.

Спортната гимнастика винаги е имала своите икони – спортисти, чиито имена остават гравирани в историята на техните дисциплини. Те включват, разбира се, елитна група състезатели, които са постигнали „свещения граал“ за спортната гимнастика: перфектно 10 на Олимпиада. Тези звезди са Надя Команечи (Румъния), Нели Ким (СССР) и Александър Дитиатин (СССР).

 

Българско участие в гимнастиката

 

Най-голяма заслуга за участието на България в първите олимпийски игри през 1896 има учителят Тодор Йончев, председател на софийското гимнастическо дружество „Юнак”, основано през 1895г. Той завежда в Атина четирима представители на дружеството, но в състезанията взема участие само Шарл Шампо – учител по гимнастика в I софийска мъжка гимназия и главатар на „Юнак”. Той се състезава в три индивидуални дисциплини и заема престижното пето място на прескок. Така взима първите 2 точки за България от олимпийски игри. В крайното класиране страната ни е 11-а. Първият медал печели Велик Капсъзов – бронз на халки от Рим 1960г. Двайсет години по-късно в Москва 1980г. Стоян Делчев взима първата олимпийска титла в този спорт. Най-успелият наш гимнастик е Йордан Йовчев с 4 медала от две олимпиади. В Сидни 2000г. взима бронз на земя и халки, а в Атина 2004г. съдиите му отреждат второ място на халки и трето на земя.

Първият и единствен медал при жените печели Диана Дудева – бронз на земя от Сеул 1988г.. Тогава Любомир Герасков взима златото на кон с гривни.

Освен постижения в летните олимпийски игри, България има множество медали от Европейски и Световни първенства.

 

 

Източници:

http://www.fig-gymnastics.com

http://bgolympic.org

https://www.britannica.com/biography/Friedrich-Ludwig-Jahn

 

 

CategorySports

© 2017-2018 Flyspring Gymnastics

Follow us: